Да кажем „ДА“ на свободата на словото и печата

Обществените дебати относно свободното изразяване на мнение, се превърнаха в нещо обичайно. Основният въпрос, който се задава, е има ли свобода на словото и печата? В повечето случаи политици и общественици отговарят положително, но дали фактите потвърждават тяхната теза. През годините сме ставали свидетели на “запушване на усти“, без разумно обяснение за това.

Случаят „Иво Инджев“

За да предпазим журналиста Иво Инджев от спекула, няма да посочим дати, факти и обстоятелства. Няма дори да назоваваме имена на медии и предавания. Само ще напомним, че човек, който защитава дадена позиция и политически убеждения, бе освободен от ефира на една от националните телевизии. Инджев излагаше мнения и аргументи против комунистическия строй.

В задачата се пита – кой оправдава политически убедения, които са доказани като диктаторски? Има ли все още такива хора между нас и кои са те? Трябва ли да бъдем толерантни към симпатизанти на изкривени идеологии и политики като комунизъм, нацизъм, фашизъм, расизъм и други подобни. Оставяме на читателите да дадат на мнение на принципа на референдумите.

Иво Инджев се сбогува с работата си във въпросната медия. Прав ли е бил той или е грешал. Засегнал ли е нечий интереси и ако да, на кой? Самият Инджев едва ли е светец, но едва ли е и черен сатана. Той е просто един от многото, които споделят свободно мнението си, пък било то и в национален ефир. Свобода на словото и печата господа и госпожи народни представители.

Случаят „Слави Трифонов“

Всички прилики с реални лица и събития са случайни. И макар да не са случайни, отново няма да споменаваме имена на медии, дата и фактология. Всички обаче познаваме шоумена Слави Трифонов, който дълги години радва публиката с песни, шеги, закачки и политическа сатира. Той също стана неудобен за определени хора. За съжаление в основата отново стои политиката у нас.

Трифонов се взе последно сбогом с медията, в която се подвизаваше. Някои пак запушва усти, но кой е той? От авторитетното издание https://ko4.bg следят тази и много други теми, които са пряко свързани с образно казаното извиване на ръце на журналисти, репортери, културни дейци, социолози, политолози и прочие. Това не кореспондира с правото на свободно изразяване.

Как продължи пътят си Трифонов е негово еднолично решение. Той направи това, което реално искаше, а дали се е получило, е въпрос на дълга тема, по която няма да разсъждаваме в статията. Ние не оправдаваме никой, не съдим никой, не упрекваме никой. Нито пък се опитваме да сатанизираме медии, политически партии, управници, общественици, министри и институции.

Случаят „Волен Сидеров“

Пак ще напишем – не сме адвокати на никой! Не оправдаваме. Пишем факти, които пораждат въпроси относно свободата на словото и печата. Всички членове на обществото, трябва да четат конституцията, тъй като там се посочени техните граждански права. Ясно е, че г-н Волен Сидеров е недолюбван от мнозина. И е така, защото той е дал повод за снемане на доверието към него.

Какво обаче се случи със Сидеров? Той бе във фокуса на най-различни събития. Имаше немалка подкрепа от членове и симпатизанти ти на политическата сила започваща с буквата „А“. Много хора припознаваха Волен като един от съвременните революционери и патриоти. Постъпките му отчуждиха неговите, да ги наречем фенове, но после той си направи собствена телевизия.

Има ли контрол над телевизията на Волен? Защо не чуваме неговите гръмки изявления, поучения и убеждения? Някои свикнаха дори да се забавляват с изказванията му, но шумът постепенно започна да стихва. И тук отново се връщаме на темата за свободата на словото и печата. Кой е този или по-скоро – кои са тези, които упражняват натиск над правото да се изразяваме свободно?

Свобода окована във вериги

Време е да погледнем по-сериозно върху събитията. По-горе посочихме три примера, които може и да не са най-адекватните, когато говорим за свобода, слово и печат. Решихме да посочим тези реални имена, за да проверим – може ли и нас да ни накарат да замлъкнем и да не ровим. Не че съзираме в цитираните по-горе умни, честни, прави и съвестни хора – просто даваме пример.

Разбира се, далеч сме от идеята да ги критикуваме, да ги анализираме и да им правим оценки. Те са публични фигури и като такива са ставали и все още стават повод за обществения дебат, за който писахме още в самото начало на статията. И ето че се задава още един много важен въпрос – има ли такъв обществен дебат? Ако няма, то тогава свободата със сигурност е окована във вериги.